НРБ

by ShemZee

/
  • Includes high-quality download in MP3, FLAC and more. Paying supporters also get unlimited streaming via the free Bandcamp app.

     name your price

     

1.
03:23
2.
3.
04:08
4.
03:36
5.
03:07
6.
7.
8.
9.
10.
11.

credits

released 25 February 2015

tags

license

all rights reserved

feeds

feeds for this album, this artist
Track Name: ЗАЩО
Кажи ми, колко трудно е да отстояваш звяра в себе си
Когато нямаш капка вяра
И жалката поквара на прииждащите дни
Те подлуди дотам че сам изгубиш пътя си

Когато номерът на звяра е изписан
В черно-бяло (номерът на звяра) на не едно чело
Когато ден и нощ се гонят и се сливат във едно
Неразбираемо кълбо- добро и зло

Къде отиваш ти? Чия съдба градиш?
Нима ще струва много днес да победиш
Добрата воля да рушиш
Строшената кола на неповикана неволя
Когато влезеш в роля, виж се моля

В килията на твойта свобода дрънчат вериги
Не се плаши вземи ги
Те са твои- запомни ги. Повдигни ги, усети ги
Златни са,( прекрасни са)
оковите на твойта свобода

Изкуствения свят расте пред теб и движи се напред
Бетонно-стъклен и изцъклен
В геометричен словоред Бог се прави на поет
Но стъкления свят не е за теб

За теб отвориха затвори и затвориха простори
И ако днес се бориш то е само да си отговориш
Защо светът не е на гладните?
Защо светът принадлежи на гадните ?
Защо светът не е на гладните?


Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.




Изкуствения свят расте пред теб и движи се напред
Бетонно-стъклен и изцъклен
В геометричен словоред Бог се прави на поет
Но стъкления свят не е за теб

За теб отвориха затвори и затвориха простори
И ако днес се бориш то е само да си отговориш
Защо светът не е на гладните?
Защо принадлежи на гадните?
Track Name: СПОМЕН I
стихове: Никола Вапцаров

Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.

Аз помня очите
на този огняр.
Как жадно поглъщаха тези очи
всички лъчи,
които случайно,
през сажди макар,
се вмъкваха редко
във нашата клетка.

Как бързо се раждаше
трескава жажда
напролет,
когато шумят
листата на двора,
в простора
когато
се стрелкаше ято от птици.

Аз чувствах
как тези зеници се молят,
как страдат,
как тягостно страдат!
Те искаха толкова малка пощада –
до пролет,
до другата пролет...



Тя – пролетта –

дойде прекрасна:

със слънце,

с топъл лъх

и рози.

Далечен,

теменужен дъх

се носеше в небето ясно.

Но вътре беше мрак

и как тежеше

легналата проза...


Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.

И тъй,
у нас живота се обърка.
Моторът не работеше добре. –
Започна подозрително да хърка
и... спре.
Не знам защо,
но може би,
защото другият умре.


А може би не е така.
А може би, във своя глад,
моторът чакаше ръка
да хвърли в огнения ад
навреме въглищния пласт.
Да, може би.
Не зная аз.













Но мен се струваше, че той,
в заекващия си брътвеж,
ме питаше с болезнен вой:
"Къде е другия младеж?"
Той – другият – умре.
А ето –
отвън е пролет.
Надалече
се стрелкат птици по небето.
Но той не ще ги види вече.



А бе такъв другар...
Добър другар!...
Но кашляше лошо.
Един огняр.
Пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.
Track Name: ГНЕВЪТ
стихове: Христо Смирненски

Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни
и доволството блика навред,
но защо са печални трапезите пищни
и защо властелинът е блед?

Безутешни са вашите светли градини -
пролетта ви орося в сълзи,
и зловещата сянка на бурни години
неотлъчно и властно пълзи.

Първомайския блясък е страннозлокобен,
вред земята тресе се, дими,
и пред вас, изпод тежкия камък надгробен,
страховита закана гърми.

А редят се тълпите бездомни и боси,
над стъгдите разлива се рев.
Като облак високо, високо се носи
и боботи червеният гнев.

Той възбликва сред робските черни талази,
запламтя посред бранни поля -
из ония полета, където полази
огнелика червена струя.

А от него сега потъмнява лазура
и убийците тръпнат навред;
не затихва, не млъква великата буря
и люлее се стария свет.

Безутешни са тези разцъфнали вишни
и в златото ви гибел се крий -
над палати, казарми и пирове пищни
днес червеният призрак се вий.
Track Name: ЗАВОД
Ще строим завод, огромен завод
със яки бетонни стени
Мъже и жени-народ
Ще строим завод за живота...
Построеното беше съборено
в тъмна доба за скрап от безписмени роби
после надпис Затворено
бе поставен на соц-а.
Благодарим ви сърдечно другарю Тодоре
Навлязохме в прехода
До кокал оглозгани
затъпени от втръснали лозунги
Висшист до висшиста
комин до комин
до един озверели за поста си
Все още децата ни мрат
в отровната смрад
без слънце в задушни коптори
Светът в света е затвор
мъже и жени
ни крачка назад
ще строим з а в о д за живота си...
...
Революцията започна на 20 февруари , 2013
на стъпалата пред общината във Варна
Пламен Горанов доказа
че светлината от сърцето на един
може да запали хиляди
да поведе хиляди
да доведе хиляди
да ги направи стотици хиляди...

Децата ни мрат в задушната смрад
със жадни за слънце очи
а ние бездушно превиваме врат
д а м и и г о с п о д а
и мълчим, позорно мълчим
както си мълчахме, когато мутрите рекетираха
и поставяха стикери
когато Бай Ганьо правеше избори
когато Алеко умираше
Защо ние живите мълчим , проникнати от страх

Мълчим проникнати от страх
прегърбени и принизени
удавени във пошлост
забързани към нищото на живота си
без Бог, без господар
превърнахме септември в май
но май затъваме в октомври
бездомни и окаляни противни роби

Безмозъчни животни, потънали във себе си
в една страна потънала в тиня
където винаги парите са на власт
Светците-просят милостиня...
Лъжата с истината смесва глас
а над нас винаги бди някой бащица

Ще строим завод, огромен завод
с яки бетонни стени
Мъже и жени-народ
Ще строим завод за живота...
Track Name: ВЪЛКЪТ
стихове: Христо Смирненски

Нощта повдига бавно траурния креп,
поръсен с утринни сълзи
и в синята мъгла пълзи
поток от труженици, поели път за хлеб.

И въздухът е сякаш плътно напоен
с въздишките на шумний град,
които бликат и трептят
по устните на сивия работен ден.

А ето старий вълк завръща се пиян —
на плячка бил е цяла нощ,
където в празничен разкош
той вдигал е стакан подир стакан.

Бастон, дебела шуба, пура — всичко на място,
а в замъглените очи
банкерската душа звучи
с единствената своя струна от злато.

Мъглата вдига се. И цял в лъчи облян,
гърми стохилядния град,
а старий вълк — а старий свят
отива да си легне гузен и пиян.
Track Name: КЪМ ВИСИНИ
С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.

Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.

Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.

В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
"Полети! Полети! Полети!"

Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа —
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.

А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
"Светлина! Красота! Висини!"
Track Name: СПОМЕН II
стихове: Никола Вапцаров

Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.

Аз помня очите
на този огняр.
Как жадно поглъщаха тези очи
всички лъчи,
които случайно,
през сажди макар,
се вмъкваха редко
във нашата клетка.

Как бързо се раждаше
трескава жажда
напролет,
когато шумят
листата на двора,
в простора
когато
се стрелкаше ято от птици.

Аз чувствах
как тези зеници се молят,
как страдат,
как тягостно страдат!
Те искаха толкова малка пощада –
до пролет,
до другата пролет...



Тя – пролетта –

дойде прекрасна:

със слънце,

с топъл лъх

и рози.

Далечен,

теменужен дъх

се носеше в небето ясно.

Но вътре беше мрак

и как тежеше

легналата проза...


Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.

И тъй,
у нас живота се обърка.
Моторът не работеше добре. –
Започна подозрително да хърка
и... спре.
Не знам защо,
но може би,
защото другият умре.


А може би не е така.
А може би, във своя глад,
моторът чакаше ръка
да хвърли в огнения ад
навреме въглищния пласт.
Да, може би.
Не зная аз.













Но мен се струваше, че той,
в заекващия си брътвеж,
ме питаше с болезнен вой:
"Къде е другия младеж?"
Той – другият – умре.
А ето –
отвън е пролет.
Надалече
се стрелкат птици по небето.
Но той не ще ги види вече.



А бе такъв другар...
Добър другар!...
Но кашляше лошо.
Един огняр.
Пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.
Track Name: БАЛАДА ЗА ТРУДИ
София 23 април 1954г

На мръсната маса
стои
с пияни очи
и мълчи
до съпруга си
Труди
Или пък Герда,
Гертруда,
Германката.
Застарялата муза на Лудия
За която никой не знае
откъде е дошла
как така,
защо,
и дали....
Просто
днес Художника има пари
И ще пият
Труди и той
Запой до зори
Ще изпият до капка
с приятели
един продаден пейзаж
той - за да спи
и сънува една невъзможна България
тя - да забрави всички минали дни
когато беше красива
и млада
тогава ……….

Берлин 28 април 1945г

Барикадите тлеят
Берлин е настръхнал
очаквайки буря
Разбитите къщи немеят
студени
Последният щурм ще започне
сега
Миг тишина
и
небето
изригва
във пламъци

Реват стотици оръдейни дула
Трещят самолети и танкове
Ураган от куршуми
отнася стени
сриват се сгради
огради
стрехи
и
бомбени кратери
цепят земята

С ярост се бият и двете страни
побеснели
мъже и жени
и деца
във войнишки шинели
оскотели от ужас
пищят

Прелитат шрапнели
над тях
Злостно
свирят
куршуми


Берлин е обгърнат от огнена буря
Настава кърваво утро.

.......................................................
София 23 април 1954г

Труди отваря очи
И мълчи
А в кръчмата пеят
и чупят чинии
“Ех проклета фукария...”
Труди мълчи.
Наоколо пиянски се смеят
.......................................................

Берлин 29 април 1945-та.
В окопите е тихо.
Полузарити се гушат в пръстта
мъртви, ранени и живи тела -
жени и мъже
и деца
във войнишки шинели
Онемели,
онемели
са църквите....

София 23 април 1954г

Труди се връща от мъртвите
В кръчмата пеят
и тропат по масата
“Вие се хоро извива…”
Вият….
Труди заспва
над чашата.
Някои се смеят.



Берлин 30 април 1945-та.

Трети ден Труди живее сама
под една бивша къща на една бивша улица
и чака смъртта сред изстинали трупове
В този миг тя завижда на мъртвите

Светът е замръзнал в окъсан шинел
/О, как онемели са църквите!/
Вредом се стеле барутна мъгла
В бившата столица броди смъртта
Невъзможен е пътят напред,
а път назад няма
Труди остава на поста си....

СТАВАЙ!!!

София 24 април 1954г

В калния ров се събужда в зори
Труди
и Лудия
дърпа я
“Ставай ! Стани!”
Тя и той -
отново сами
Сякаш призраци от отминали дни
“Ставай !”
Последен зов за пияни мечтатели
“Ставай !”
Бездетни пияници и
“Стани!”
Бегълци
“Ставай !”
Труди не спи
От очите и капят сълзи
потопили
руините на времето
Нов ден е...

В калния ров
стои
с пияни очи
и мълчи
до съпруга си
Труди
Оцелялата…..