ВЪЗВИШЕНИ РИМИ

by ShemZee

/
  • Includes high-quality download in MP3, FLAC and more. Paying supporters also get unlimited streaming via the free Bandcamp app.

     name your price

     

1.
2.
04:22
3.
04:06
4.
5.
05:04
6.
05:24
7.
8.

credits

released 06 June 2014

tags

license

all rights reserved

feeds

feeds for this album, this artist
Track Name: ЕПИТАФИЯ НА СТРАХА
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев

Някой надраска на челото му име,
друг се изправи на пръсти да види,
трети приведен мълчеше в земята...
Тя се зарови във облачно сиво.

Първият махна с ръка и си тръгна,
другият прихна във смях до полуда,
третият, паднал, горчиво заплака.
Тя го прокле във възторг и омраза...

Някой надраска на челото име,
с устни от вяра той плахо засрича
всеки отвред се затича да види,
че някой надраска на челото име

Eпитафия на страха…
Това е епитафия… на страха
Това е епитафия на… страха

Някой надраска на челото име,
с устни от вяра той плахо засрича…

Някой надраска на челото му име,
друг се изправи на пръсти да види,
трети приведен мълчеше в земята...
Тя се зарови във облачно сиво.

Първият махна с ръка и си тръгна,
другият прихна във смях до полуда,
третият, паднал, горчиво заплака.
Тя го прокле във възторг и омраза...

Някой надраска на челото име,
с устни от вяра той плахо засрича
всеки отвред се затича да види,
че някой надраска на челото име
Track Name: ТЪМНО
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев

Сигурно е тъмно там долу
сред сенки и спомени... течаща река.
Бели облаци - плъзнали голи...
а всичко под тебе е черна земя.
Там, където бие камбаната,
дъждът и сълзите ръка за ръка
в напукани устни се стичат и падат
на черната, гола земя.
И моето сбогом е глуха милувка
на отворена, празна ръка...
по-хладна от всичко... студена целувка.
Сред пъстри, но мъртви дъждовни цветя.
Кръвта е по хляба, разбита е чашата,
аз сипах в земята молба за живот.
Да дойде при тебе, да мине през мрака
и после да пари във мен като сол.
Track Name: РИМ
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев

Принце.
възпей тези огнени стълбове,
Този взрив от студени слънца,
този дим над зелените хълмове
в изгорените бели стъкла...

Ти ще знаеш за тъжната истина -
само"Рим ще достигне до Рим"
в черен пурпур пристига единствена
колесницата - в нея си ти...

Само Рим ще остане след славата
само ти ще възпееш плътта
тази нощ ще си сам с огледалото
а пък утре ще пием ... И пак...

Аз обичам да гледам как утрото
се разбива в стени от мъгла
и се сливат в очите ми залези
и се стича в ръцете кръвта...

Само Рим ще остане след славата
само ти ще възпееш плътта
тази нощ ще си сам с огледалото
а пък утре ще пием ... И пак...

Само Рим ще остане след славата
само ти ще възпееш плътта
тази нощ ще си сам с огледалото
а пък утре ще пием ... И пак...

С бяла арфа, за бялото минало
за прослава на твоята кръв
ще е ясно, че вътре във синьото
има смях, има облачен смях...
По пътеките черни към Рим...

Само Рим ще остане след славата
само ти ще възпееш плътта
тази нощ ще си сам с огледалото
а пък утре ще пием ... И пак...

Само Рим ще остане след славата
само ти ще възпееш плътта
тази нощ ще си сам с огледалото
а пък утре ще пием ... И пак...
Track Name: НАДГРОБНА ПЕСЕН
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев и Явор Иванов

Не идвайте в измисления свят
с гори от татуирани дървета
и плюйте на проклетия си брат,
пикайте на позорната му дреха

Един бе той сред похот или слава
сред знамена и кал, сред кръв и сред вода
Днес дяволът късметите раздава -
вземете си, вземете, господа...

И гилотината да го прощава !
с усмивка в тъпоумната тълпа
ще видите как страшно се изправя
пред вас отсечената му глава

И моля, нито стон за гордостта -
онази хилавата, крехка вяра...
Ще променим на куков ден света
а днес е време да се мре, другари!
Track Name: ВЕЧЕ
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев

В ръцете ти заспива вечерта
размътила деня в катран и мляко
и сухата ми кашлица сега
в поклон извива цялото ми тяло...
Аз никога не съм желал така
нощта да се превърне в одеало
над мен захвърлено в безпаметна тъма
да ме завие с възел - дух и тяло
Париж въобще не вярва на сълзи
а в твоите очи валят комети
Не зная как достойно се пълзи
а прав не мога да вървя до тебе вече
Повтаряй ми за бурите гнева
за писаното слово- вик във камък
за хладните целувки на града
за улиците срутени до пясък
За неговите галещи ръце
като стомана милваша до крясък
и как заспиваш ти като дете
невинно уморена, свита, плаха...
Париж въобще не вярва на сълзи
а в твоите очи валят комети
Не зная как достойно се пълзи
а прав не мога да вървя до тебе вече
Track Name: ОКОТО
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев

Kато жълто петно се заби в светлината
и заплете кошмарите в люлки от срам
В черен фокус се спря във стената
и потъна в картината там...

Като с пръсти рисувани линии,
там пълзяха студени бои.
Самотата прегъната в ъглите
се разпъна на черни звезди...

Те забиха стрели във окото -
в пещерите на чуждите сънища...
в смях на блудни жени във окови,
под разкъсани ризи в безпътица,
те крещяха в стената...
Track Name: НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА КРАСОТАТА
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев

На челото й имаше медна пара -
да плати на лодкаря за дългия път.
Прогорена до восък гореше свещта.
А пред нея лежаха хиляда години...

Някой викна от другия край на света,
друг раздаваше хляб на парчета и вино
Трети вяло постилаше празни легла...
А пред нея лежаха хиляда години

Щом лодкарят забие в реката весла
упоен от дъха на последното винo
Като камък във шепи ще падне пръстта...
А пред нея лежаха хиляда години

В барабани от скръб се изсипа дъждът
да залее очите на всичките живи
от тополите падаше бяла смъртта...
А пред нея лежаха хиляда години

Щом лодкарят забие в реката весла
упоен от дъха на последното винo
Като камък във шепи ще падне пръстта...
А пред нея лежаха хиляда години
Track Name: НЕ МИСЛЕТЕ ЗА РАЗДЯЛА
стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев и Ивайло Горчев

Погребете мъртвия човек
и ви моля, не мислете за раздяла
той не иска да превърне теб
в кал и пяна - просто ще го няма...

Шапки долу! Няма гръм и вик...
той си тръгва - всичко отминава
погребете мъртвия човек,
не помнете - Бог да го прощава!
погребете мъртвия човек,
не помнете - Бог да го прощава!

И когато някога, след век
някой разчете по камъка милувка
и от костите му събере човек...
в паметта на бъдната целувка -
този някой омърсен в ръце
ще разкаже на небето за земята...
Франсоа, вземи ме Франсоа –
ти ми каза да не вярвам в мрака!