стихове: Станимир Димитров
музика и изпълнение: Иван Печев
В ръцете ти заспива вечерта
размътила деня в катран и мляко
и сухата ми кашлица сега
в поклон извива цялото ми тяло...
Аз никога не съм желал така
нощта да се превърне в одеало
над мен захвърлено в безпаметна тъма
да ме завие с възел - дух и тяло
Париж въобще не вярва на сълзи
а в твоите очи валят комети
Не зная как достойно се пълзи
а прав не мога да вървя до тебе вече
Повтаряй ми за бурите гнева
за писаното слово- вик във камък
за хладните целувки на града
за улиците срутени до пясък
За неговите галещи ръце
като стомана милваша до крясък
и как заспиваш ти като дете
невинно уморена, свита, плаха...
Париж въобще не вярва на сълзи
а в твоите очи валят комети
Не зная как достойно се пълзи
а прав не мога да вървя до тебе вече
Truly oddball pop from Sharif Ali combines smooth synths, groovy electric piano, and Karoke-style crooning into a strangely catchy whole. Bandcamp New & Notable Mar 5, 2020