We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

В​Ъ​З​В​И​Ш​Е​Н​И Р​И​М​И

by Бунтарите

/
  • Streaming + Download

    Includes high-quality download in MP3, FLAC and more. Paying supporters also get unlimited streaming via the free Bandcamp app.
    Purchasable with gift card

      name your price

     

1.
Все 04:16
стихове:Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев и Явор Иванов Все някога ще дойде някой ден Все някога светът ще е различен Но аз отдавна ще съм разтопен Дори и днес съм истински излишен На кал и лед прилича. На игра Прилича на Не се сърди човече с Дама На баба си прилича, на... глава изкуствено голяма И ножици с прерязани крила и този свят видян като ветрило и карнавалът от виенски колела и никаква надежда да се вдигнеш Все някой ден ще свърши и това Все някога и празникът ще свърши Безкраен празник от мъгла и страх и карнавал за който бях излишен Все някога ще дойде някой ден Все някога светът ще е различен Но аз отдавна ще съм разтопен Дори и днес съм истински излишен
2.
стихове:Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев и Явор Иванов Камбаните на първата й сватба, отекват в мен в звънтяща светлина... и вятърът във пазвата й падна ... и булчинският шал се разлюля. Toва е любовта Toва е любовта И любовта наистина горчива заключи в пръстените медена троха, по устните - сълзи и гняв, и жило - раздялата ще бъде след смъртта... Това е Toва е любовта Красива смърт, в прегръдки като рози, в бодлите на греха проляла кръв. Такава жива, като смърт красива - в постелите на чуждите легла. В завивките на другата й обич Това е любовта
3.
Вече 05:08
стихове: Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев В ръцете ти заспива вечерта размътила деня в катран и мляко и сухата ми кашлица сега в поклон извива цялото ми тяло... Аз никога не съм желал така нощта да се превърне в одеало над мен захвърлено в безпаметна тъма да ме завие с възел - дух и тяло Париж въобще не вярва на сълзи а в твоите очи валят комети Не зная как достойно се пълзи а прав не мога да вървя до тебе вече Повтаряй ми за бурите гнева за писаното слово- вик във камък за хладните целувки на града за улиците срутени до пясък За неговите галещи ръце като стомана милваша до крясък и как заспиваш ти като дете невинно уморена, свита, плаха... Париж въобще не вярва на сълзи а в твоите очи валят комети Не зная как достойно се пълзи а прав не мога да вървя до тебе вече
4.
Рим 04:06
стихове: Станимир Димитров музика : Иван Печев Принце. възпей тези огнени стълбове, Този взрив от студени слънца, този дим над зелените хълмове в изгорените бели стъкла... Ти ще знаеш за тъжната истина - само"Рим ще достигне до Рим" в черен пурпур пристига единствена колесницата - в нея си ти... Само Рим ще остане след славата само ти ще възпееш плътта тази нощ ще си сам с огледалото а пък утре ще пием ... И пак... Аз обичам да гледам как утрото се разбива в стени от мъгла и се сливат в очите ми залези и се стича в ръцете кръвта... Само Рим ще остане след славата само ти ще възпееш плътта тази нощ ще си сам с огледалото а пък утре ще пием ... И пак... Само Рим ще остане след славата само ти ще възпееш плътта тази нощ ще си сам с огледалото а пък утре ще пием ... И пак... С бяла арфа, за бялото минало за прослава на твоята кръв ще е ясно, че вътре във синьото има смях, има облачен смях... По пътеките черни към Рим... Само Рим ще остане след славата само ти ще възпееш плътта тази нощ ще си сам с огледалото а пък утре ще пием ... И пак... Само Рим ще остане след славата само ти ще възпееш плътта тази нощ ще си сам с огледалото а пък утре ще пием ... И пак...
5.
стихове: Станимир Димитров музика : Иван Печев Някой надраска на челото му име, друг се изправи на пръсти да види, трети приведен мълчеше в земята... Тя се зарови във облачно сиво. Първият махна с ръка и си тръгна, другият прихна във смях до полуда, третият, паднал, горчиво заплака. Тя го прокле във възторг и омраза... Някой надраска на челото име, с устни от вяра той плахо засрича всеки отвред се затича да види, че някой надраска на челото име Eпитафия на страха… Това е епитафия… на страха Това е епитафия на… страха Някой надраска на челото име, с устни от вяра той плахо засрича… Някой надраска на челото му име, друг се изправи на пръсти да види, трети приведен мълчеше в земята... Тя се зарови във облачно сиво. Първият махна с ръка и си тръгна, другият прихна във смях до полуда, третият, паднал, горчиво заплака. Тя го прокле във възторг и омраза... Някой надраска на челото име, с устни от вяра той плахо засрича всеки отвред се затича да види, че някой надраска на челото име
6.
Тъмно 04:22
стихове: Станимир Димитров музика: Иван Печев Сигурно е тъмно там долу сред сенки и спомени... течаща река. Бели облаци - плъзнали голи... а всичко под тебе е черна земя. Там, където бие камбаната, дъждът и сълзите ръка за ръка в напукани устни се стичат и падат на черната, гола земя. И моето сбогом е глуха милувка на отворена, празна ръка... по-хладна от всичко... студена целувка. Сред пъстри, но мъртви дъждовни цветя. Кръвта е по хляба, разбита е чашата, аз сипах в земята молба за живот. Да дойде при тебе, да мине през мрака и после да пари във мен като сол.
7.
стихове: Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев и Явор Иванов Във очите ти се свива бледен отпечатък с устни ще намигна там в дъх от сол и пясък... Името ти е Красива щом настъпи зима и прозорците заспиват лятото изстива Ей толкова... Да... Ето и градът заспива тих е като пепел А Момчето си отива -- блудкави клишета Ей толкова... Да... Кой ще ме събуди утре, кой ще ме събуди? Александър, Франсоа, Жана, Флора , Бланка? Чаках лилия една срещнах портокали А духът на Франсоа - фас гасен по гари... Ей толкова... Да.... Във очите ти се свива бледен отпечатък Мога да се скрия в тях толкова съм малък Ей толкова... Да...
8.
стихове: Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев и Явор Иванов Не идвайте в измисления свят с гори от татуирани дървета и плюйте на проклетия си брат, пикайте на позорната му дреха Един бе той сред похот или слава сред знамена и кал, сред кръв и сред вода Днес дяволът късметите раздава - вземете си, вземете, господа... И гилотината да го прощава ! с усмивка в тъпоумната тълпа ще видите как страшно се изправя пред вас отсечената му глава И моля, нито стон за гордостта - онази хилавата, крехка вяра... Ще променим на куков ден света а днес е време да се мре, другари!
9.
стихове: Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев и Ивайло Горчев Погребете мъртвия човек и ви моля, не мислете за раздяла той не иска да превърне теб в кал и пяна - просто ще го няма... Шапки долу! Няма гръм и вик... той си тръгва - всичко отминава погребете мъртвия човек, не помнете - Бог да го прощава! погребете мъртвия човек, не помнете - Бог да го прощава! И когато някога, след век някой разчете по камъка милувка и от костите му събере човек... в паметта на бъдната целувка - този някой омърсен в ръце ще разкаже на небето за земята... Франсоа, вземи ме Франсоа – ти ми каза да не вярвам в мрака!
10.
Моят народ е роден във окови, в пукнала черна мъртвешка зора. Плащал с кръвта си да бъде свободен, кости да сложи в свободна земя. Времето сеело бури и тръни, после се раждали мъртви деца - тях ги заравяли, за да останат верни на нашата жива земя... Помнят дедите празни утроби, помнят проклятия - зли семена. В нашите майки покълвали тежки, нашите нови свободни сърца... Вечер се леела кръв над земята ни после се вдигали златни жита. Нашите бащи окосени са падали, за да превърнат кръвта във вода. После, затворено в книгата, слънцето в страници бели, в заровена мъст... В празни сърца ни продаваше памет... нашата робска студена земя.
11.
стихове:Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев и Явор Иванов Редицата стройна - жени и мъже, послушно се движат в колона. И дяволът, весел, им хвърля въже усмихва се благ и спокоен... Реките са целите в мляко и мед, от сиво сребро планините А вярата, чиста и в купел от лед пречиства, кръщава душите... Мечтата за повече вино и кръв е всичко, което ви трябва... - Елате напред, аз съм вашия път! И вашата тайна забрава... Вървете в колона - един по един, а аз ще ви сложа корона Над всички звезди тя до смърт ще блести Елате, вървете в колона! Душата си дайте за похот и кръв, от мен ще получите слава! Светът е студен и суров и от плът... а тялото плаче и страда! Аз мога обаче за миг да сменя ръцете ви с чисти окови и те ще ви пазят от болка и страх, от всички жестоки тревоги... Вървете към мене жени и мъже, кралици и всякакви мои... За всеки от вас съм приготвил въже и чисти, прекрасни окови. Вървете в колона - един по един, а аз ще ви сложа корона Над всички звезди тя до смърт ще блести Вървете в колона!
12.
Чиста 03:53
стихове: Станимир Димитров музика : Иван Печев Децата на мъртвите нямат лица Децата на мъртвите нямат и име повити се раждат във зла пелена окъпани в пръст си отиват завинаги А тя ми разказа за сън от цветя миражи от пръсти и даже повярва че щом се окъпе във кръв от зора в луна ще възкръсне ... но наще деца..... Чиста, но само за миг а после куршумът е в мойте гърди Чукаш на всички врати но кой ги заключва след тебе кажи Дeцата на мъртвите нямат лица Луни не сънуват родени студени.. А кой ги погреба в петна от земя моркирана точка в една равнина Чиста, но само за миг а после куршумът е в мойте гърди Чукаш на всички врати но кой ги заключва след тебе кажи
13.
стихове: Станимир Димитров музика и изпълнение: Иван Печев На челото й имаше медна пара - да плати на лодкаря за дългия път. Прогорена до восък гореше свещта. А пред нея лежаха хиляда години... Някой викна от другия край на света, друг раздаваше хляб на парчета и вино Трети вяло постилаше празни легла... А пред нея лежаха хиляда години Щом лодкарят забие в реката весла упоен от дъха на последното винo Като камък във шепи ще падне пръстта... А пред нея лежаха хиляда години В барабани от скръб се изсипа дъждът да залее очите на всичките живи от тополите падаше бяла смъртта... А пред нея лежаха хиляда години Щом лодкарят забие в реката весла упоен от дъха на последното винo Като камък във шепи ще падне пръстта... А пред нея лежаха хиляда години
14.
Облаци 03:13
стихове:Станимир Димитров музика: Иван Печев Облаци, аз толкова ви гледах - прозрачни книги в синьото небе! Проклинах ви в светкавици червени и пак се взирах, като ослепен! За мене светлината беше горе а в синьото на вашите криле, препусках с всеки гняв и с всички бури, в юмруците ми стискаха небе.., Небе от облаците почернели и дъжд по невъзможната река - утробите на лодки запустели гневът по корабите на страха И толкова, и толкова ви гледах! Политах в пещери от синева! А днес ме вижте колко съм приведен... залейте ме с най-чистата вода!
15.
стихове: Станимир Димитров музика и изпълнение: Ивайло Горчев , Иван Печев В ръцете ти заспива вечерта размътила деня в катран и мляко и сухата ми кашлица сега в поклон извива цялото ми тяло... Аз никога не съм желал така нощта да се превърне в одеало над мен захвърлено в безпаметна тъма да ме завие с възел - дух и тяло Париж въобще не вярва на сълзи а в твоите очи валят комети Не зная как достойно се пълзи а прав не мога да вървя до тебе вече Повтаряй ми за бурите гнева за писаното слово- вик във камък за хладните целувки на града за улиците срутени до пясък За неговите галещи ръце като стомана милваша до крясък и как заспиваш ти като дете невинно уморена, свита, плаха... Париж въобще не вярва на сълзи а в твоите очи валят комети Не зная как достойно се пълзи а прав не мога да вървя до тебе вече

credits

released October 21, 2014

license

all rights reserved

tags

about

ShemZee Bulgaria

contact / help

Contact ShemZee

Streaming and
Download help

Report this album or account

If you like ВЪЗВИШЕНИ РИМИ, you may also like: